Избор на лекар и запис по телефона
, 7 (812) 409-93-64 7 (499) 519-32-81,7 (812) 409-93-64

Бъбречна недостатъчност: симптоми и лечение

Бъбречна недостатъчност - основните симптоми:

Бъбречната недостатъчност само по себе си предполага такъв синдром, при който се нарушават всички функции, свързани с бъбреците, което води до разпадане на различни видове обмен в тях (азот, електролит, вода и т.н.). Бъбречната недостатъчност, чиито симптоми зависят от хода на това заболяване, може да бъде остра или хронична, всяка от патологиите се развива поради ефекта от различни обстоятелства.

Общо описание

Основните функции на бъбреците, които по-специално включват функциите на екскреция на метаболитни продукти, както и поддържането на баланса в киселинно-базовото състояние и водно-електролитния състав, са пряко свързани с бъбречния кръвоток, както и гломерулна филтрация в комбинация с тубулите. В последния случай процесите се състоят в концентрация, секреция и реабсорбция.

Забележително е, че не всички промени, които могат да повлияят изброените варианти на процесите, са задължителна причина за последващо значимо увреждане на функциите на бъбреците, съответно като бъбречна недостатъчност, която ни интересува, е невъзможно да се идентифицира каквото и да е увреждане в процесите. Поради това е важно да се определи каква е действителната бъбречна недостатъчност и на базата на кои конкретни процеси е препоръчително да се отдели като този вид патология.

Така, чрез бъбречна недостатъчност се има предвид синдром, който се развива на фона на тежки смущения в бъбречните процеси, при които става въпрос за нарушение на хомеостазата. Хомеостазата обикновено се разбира като поддържане на нивото на относителна постоянност на вътрешната среда, характерна за организма, който в разглеждания вариант е свързан с неговата специфична област - тоест с бъбреците. В същото време азотемията (в която има излишък от продукти на протеиновия метаболизъм, които съдържат азот в кръвта), нарушенията в общия баланс на киселинната база и разрушаването на водния електролит стават актуални в тези процеси.

Както вече отбелязахме, състоянието, което ни интересува днес, може да възникне на фона на последиците от различни причини, по-специално тези причини се определят от въпросния вид бъбречна недостатъчност (остра или хронична).

Бъбречната недостатъчност, симптомите при деца, които се проявяват подобно на симптомите при възрастни, ще бъдат разгледани по-долу по отношение на курса на интерес (остър, хроничен) в комбинация с причините, предизвикващи тяхното развитие. Единствената точка, която бих искала да посоча на фона на обикновената симптоматика, е при деца с хронична форма на бъбречна недостатъчност, забавяне на растежа и тази връзка е известна от много време и се отбелязва от редица автори като "бъбречен инфантилизъм".

Всъщност причините, предизвикващи такова закъснение, не са окончателно изяснени, но загубата на калий и калций на фона на действието, провокирано от ацидозата, може да се счита за най-вероятния фактор, водещ до него. Възможно е това да се дължи и на бъбречни рахити, които се развиват в резултат на значимостта на остеопорозата и хипокалцемията в това състояние в комбинация с липсата на превръщане на витамин D в необходимата форма, което става невъзможно поради смъртта на бъбречната тъкан.

Бъбречна структура

Бъбречна недостатъчност: причини

  • Остра бъбречна недостатъчност :
    • Шок бъбрек . Това състояние се постига поради травматичен шок, който се проявява в комбинация с масивна тъканна лезия, която се проявява в резултат на намаляване на общия обем на циркулиращия кръв. Това състояние провокира: масивна загуба на кръв; аборт; изгаряния; синдром, възникващ на фона на смачкване на мускулите със смачкване; кръвопреливане (в случай на несъвместимост); инвалидизиращо повръщане или токсикоза по време на бременност; инфаркт на миокарда.
    • Токсичен бъбрек. В този случай става дума за отравяне, което възниква на фона на ефектите от невротрофични отрови (гъби, насекоми, ухапвания от змии, арсеник, живак и т.н.). Между другото, този вариант е от значение и за интоксикация с рентгенови контрастни средства, медицински препарати (аналгетици, антибиотици), алкохол, наркотични вещества. Това не изключва възможността за остра бъбречна недостатъчност при този вариант на провокиращ фактор за релевантността на професионалната активност, пряко свързана с йонизиращото лъчение, както и със солите на тежките метали (органични отрови, живачни соли).
    • Остър инфекциозен бъбрек. Това състояние е придружено от въздействието върху организма на инфекциозни заболявания. Така например острите инфекциозни бъбреци са действително условие за сепсис, който на свой ред може да има различен тип произход (преди всичко, анаеробен произход, както и произход на фона на септични аборти). В допълнение, разглежданото състояние се развива на фона на хеморагична треска и лептоспироза; с дехидратация на фона на бактериален шок и инфекциозни заболявания като холера или дизентерия и др.
    • Емболизъм и тромбоза, свързани с бъбречните артерии.
    • Остър пиелонефрит или гломерулонефрит.
    • Запушване на уретерите поради компресия, наличие на туморна формация или камъни в тях.

Трябва да се отбележи, че остра бъбречна недостатъчност възниква в около 60% от случаите в резултат на нараняване или хирургическа интервенция, около 40% се отбелязват по време на лечението в лечебни заведения, до 2% по време на бременност.

  • Хронична бъбречна недостатъчност:
    • Хронична форма на гломерулонефрит.
    • Увреждане на бъбреците от вторичния тип, предизвикано от следните фактори:
      • артериална хипертония;
      • захарен диабет;
      • вирусен хепатит;
      • малария;
      • системен васкулит;
      • системни заболявания, засягащи съединителната тъкан;
      • подагра.
    • Уролитиаза, запушване на уретерите.
    • Бъбречно полицистично.
    • Хроничен пиелонефрит.
    • Действителни аномалии, свързани с активността на пикочната система.
    • Експозиция, дължаща се на редица лекарства и токсични вещества.

Лидерството в положенията на причините, предизвикващи развитие на синдрома на хронична бъбречна недостатъчност, се възлага на хроничен гломерулонефрит и хроничен пиелонефрит.

Бъбречна недостатъчност: причини

Остра бъбречна недостатъчност: симптоми

Остра бъбречна недостатъчност, която ще намалим до абревиатурата на остра бъбречна недостатъчност, е синдром, при който има бързо понижаване или пълно спиране на функциите, свързани с бъбреците и тези функции могат да се понижават / спират както в един бъбрек, така и в двата случая. В резултат на този синдром метаболитните процеси се нарушават остро, като се отбелязва растежът на продуктите, образувани по време на метаболизма на азота. Нефронните аномалии, които са от значение за тази ситуация, които определят структурната бъбречна единица, възникват поради намаляването на кръвния поток в бъбреците и в същото време поради намаляването на количеството кислород, което им се доставя.

Разработването на предпазител от пренапрежение може да се случи само за няколко часа и за период от 1 до 7 дни. Продължителността на състоянието, с което пациентите се сблъскват с този синдром, може да бъде от 24 часа или повече. Навременното искане за медицинска помощ за последващо адекватно лечение може да осигури пълното възстановяване на всички функции, при които бъбреците са пряко свързани.

Обръщайки се към симптомите на остра бъбречна недостатъчност, първоначално трябва да се отбележи, че в цялостната картина на преден план именно симптомите служат като основа за появата на този синдром, т.е. от заболяване, което пряко го провокира.

По този начин могат да се разграничат 4 основни периода, които характеризират хода на острата бъбречна недостатъчност: шок, олиганурия, период на възстановяване на диурезата в комбинация с началната фаза на диурезата (плюс полиурийната фаза), както и период на възстановяване.

Симптоматологията на първия период (главно продължителността му е 1-2 дни) се характеризира с посочените по-горе симптоми на болестта, която провокира синдром на ОПС - в този момент в курса се проявява най-ясно. Наред с това се отбелязва и тахикардия и понижаване на кръвното налягане (което в повечето случаи е преходно, т.е. стабилизира се до нормални нива в кратък период от време). Има треска, има бледност и жълтеникавост на кожата, температурата на тялото се повишава.

Следващият, вторият период (олиганурия, продължителността е предимно 1-2 седмици) се характеризира с намаляване или абсолютно спиране на процеса на образуване на урина, което се съпровожда от паралелно увеличаване на кръвта на остатъчния азот, както и фенол в комбинация с други видове метаболитни продукти. Забележително е, че в много случаи в този период състоянието на болшинството от пациентите се подобрява значително, въпреки че, както вече беше отбелязано, в него няма урина. Още по-късно има оплаквания с подчертана слабост и главоболие, при пациенти с апетит, сън. Появяват се и гадене със съпътстващо повръщане. Прогресията на състоянието се определя от миризмата на амоняк, който се появява по време на дишането.

Също така при пациенти с остра бъбречна недостатъчност има нарушения, свързани с активността на централната нервна система, и тези разстройства са доста различни. Най-честите проявления от този тип определят апатията, въпреки че не е изключено обратното, при което съответно пациентите са в развълнувано състояние, имайки трудности да се ориентират в обкръжаващата ги среда, обикновено объркване на държавата може да действа и като спътник. В чести случаи се забелязват и конвулсивни пристъпи и хиперрефлексия (т.е. възобновяване или усилване на рефлексите, при което отново пациентите са в твърде възбудимо състояние поради действителното "въздействие" върху централната нервна система).

В ситуации с появата на остра бъбречна недостатъчност на фона на сепсис пациентите могат да имат херпесен тип обрив, концентриран в областта около носа и устата. Кожните промени като цяло могат да бъдат много разнообразни, проявяващи се под формата на уртикариален обрив или фиксирана еритема и под формата на токсикодерма или други прояви.

Почти всеки пациент има гадене и повръщане, малко по-малко - диария. Особено често някои феномени от страна на храносмилателната система се проявяват в комбинация с хеморагична треска и бъбречен синдром. Стомашно-чревните лезии се причиняват главно от развитието на екскреционен гастрит с ентероколит, чийто характер се определя като ерозивен. Междувременно част от настоящите симптоми се причиняват от нарушения, произтичащи от електролитния баланс.

В допълнение към тези процеси има развитие в белите дробове на едем, в резултат на повишена пропускливост, която алвеоларните капиляри имат в този период. Клинично разпознаване е трудно, тъй като диагнозата се прави с помощта на рентгеново изследване на гръдния кош.

В периода на олиганурия се намалява общият обем на урината. Първоначално обемът му е около 400 ml, а това, от своя страна, характеризира олигурията, след което с анурия обемът на освободената урина е около 50 ml. Продължителността на курса на олигурия или анурия може да бъде от порядъка на до 10 дни, но някои случаи показват възможността за увеличаване на този период до 30 дни или повече. Естествено, с продължителна форма на проявление на тези процеси, активна терапия е необходима, за да се поддържа живота на човека.

В същия период анемията се превръща в постоянна проява на ARF, в която, както читателят е вероятно да знае, хемоглобинът пада. Анемията, от своя страна, се характеризира с бледност на кожата, обща слабост, замайване и задух, възможно припадък.

Острата бъбречна недостатъчност е съпроводена и от увреждане на черния дроб, което се случва в почти всички случаи. Що се отнася до клиничните прояви на тази лезия, те се състоят от жълтеникавост на кожата и лигавиците.

Периодът, през който се наблюдава увеличение на диурезата (т.е. обемът на урината, образуван в рамките на определен интервал, като правило този показател се счита за 24 часа, т.е. в рамките на дневната диуреза) често се появява няколко дни след края на олигурията / анурията. Характеризира се с постепенно начало, при което първоначално урината се отделя с обем от около 500 ml с постепенно увеличение и след това отново постепенно се увеличава на около 2000 ml или повече на ден и от тази точка можем да говорим началото на третия период на ареста.

От третия период подобренията се отбелязват в състоянието на пациента не веднага, освен това в някои случаи състоянието може дори да се влоши. Фазата на полиурия в този случай е придружена от загуба на тегло на пациента, продължителността на фазата е средно около 4-6 дни. Наблюдава се подобрение на апетита на пациентите, а в действителност промените в кръвоносната система и работата на централната нервна система изчезват.

Обикновено началото на периода на възстановяване, т.е. следващият, четвърти период на заболяването, е денят на нормализиране на нивата на карбамид или остатъчен азот (определен въз основа на подходящи анализи), продължителността на този период е от порядъка на 3-6 месеца до 22 месеца. През този период от време трябва да се възстанови хомеостазата, да се подобри концентрационната функция на бъбреците и филтрирането заедно с подобрената тубулна секреция.

Трябва да се има предвид, че през следващата година или две е възможно да се запазят признаците, показващи функционално увреждане от страна на определени системи и органи (черен дроб, сърце и т.н.).

Остра бъбречна недостатъчност: прогноза

ARF, в случай че не причини смъртоносен изход за пациента, завършва с бавен, но може да се каже уверено възстановяване и това не показва неотложността за него на тенденцията към преход към развитие на фона на това състояние до хронично бъбречно заболяване.

След около 6 месеца повече от половината от пациентите достигат състояние на пълна рехабилитация, но не се изключва възможността за ограничаване за определена част от пациентите, на базата на която те получават увреждане (група III). Като цяло, способността да се работи в тази ситуация се определя въз основа на характеристиките на хода на заболяването, което предизвиква остра бъбречна недостатъчност.

Хронична бъбречна недостатъчност: симптоми

CKD, тъй като периодично ще определяме варианта на хода на синдрома на хронична бъбречна недостатъчност, е процес, който е показателен за необратимо нарушение, което е претърпяло бъбречна функция с продължителност 3 месеца или повече. Това състояние се развива в резултат на постепенното прогресиране на смъртта на нефроните (структурни и функционални единици на бъбреците). За CRF се характеризира с редица нарушения и по-специално те включват нарушения на екскреторната функция (директно свързана с бъбреците) и появата на уремия, което се случва в резултат от натрупването на азотен метаболизъм в организма и от токсичните му ефекти.

В началния етап, хроничната бъбречна болест има малко, можем да кажем, симптоматиката, така че може да бъде определена само въз основа на подходящи лабораторни изследвания. Очевидни симптоми на хронична бъбречна недостатъчност се появяват по време на смъртта на около 90% от общия брой на нефроните. Както вече отбелязахме, особеността на този курс на бъбречна недостатъчност е необратимостта на процеса, с изключение на последващата регенерация на бъбречния паренхим (т.е. външния слой на кортикалната субстанция на въпросния орган и вътрешния слой, представен като мозъчно вещество). В допълнение към структурното увреждане на бъбреците на фона на CRF, не се изключват и други видове имунологични промени. Развитието на необратим процес, както вече отбелязахме, може да бъде доста кратко (до шест месеца).

При хронично бъбречно заболяване, бъбреците губят способността си да концентрират и разреждат урината, което се определя от редица действителни лезии от този период. В допълнение, секреторната функция, присъща на тубулите, е значително намалена и когато достигне крайния стадий на разглеждания синдром, той напълно се редуцира до нула. Хроническая почечная недостаточность заключает в себе две основные стадии, это стадия консервативная (при которой, соответственно, возможным остается консервативное лечение) и стадия, собственно, терминальная (в данном случае поднимается вопрос относительно выбора заместительной терапии, которая заключается либо во внепочечном очищении, либо в процедуре по пересадке почек).

Помимо нарушений, связанных с выделительной функцией почек, актуальным становится и нарушение гомеостатической, кровоочистительной и кроветворной их функций. Отмечается вынужденная полиурия (увеличение образования мочи), на основании которой можно судить о небольшом количестве все еще сохранившихся нефронов, выполняющих свои функции, что происходит в комплексе с изостенурией (при которой почки неспособны вырабатывать мочу, обладающую большей либо меньшей удельной массой). Изостенурия в данном случае является прямым указателем того, что почечная недостаточность находится на завершающем этапе собственного развития. Наряду с другими актуальными для этого состояния процессами, ХПН, как можно понять, затрагивает и другие органы, в которых в результате свойственных рассматриваемому синдрому процессов развиваются изменения, аналогичные дистрофии при одновременном нарушении ферментативных реакций и снижении реакций уже иммунологического характера.

Между тем, нельзя не отметить и того, что почки в большинстве случаев все-таки не утрачивают способности к полному выделению попадающей в организм воды (в комплексе с кальцием, железом, магнием и пр.), за счет соответствующего воздействия которых в дальнейшем обеспечивается адекватная деятельность других органов.

Итак, теперь перейдем непосредственно к симптоматике, которая сопутствует ХПН.

Прежде всего, у больных отмечается выраженное состояние слабости, преобладает сонливость и в целом апатичность. Также появляется полиурия, при которой выделяется порядка от 2 до 4 литров мочи за сутки, и никтурия, характеризуемая частым мочеиспусканием в ночное время. В результате подобного течения заболевания пациенты сталкиваются с обезвоживанием, а на фоне его прогрессирования – с вовлечением в процесс других систем и органов организма. Впоследствии слабость становится еще более выраженной, к ней присоединяется тошнота и рвота.

В числе других проявлений симптоматики можно выделить одутловатость лица больного и выраженную слабость мышц, которая в данном состоянии возникает в результате гипокалиемии (то есть недостатка в организме калия, который, собственно, и утрачивается за счет актуальных для почек процессов). Состояние кожи больных сухое, появляется зуд, чрезмерное волнение сопровождается повышенной потливостью. Также появляются и мышечные подергивания (в некоторых случаях доходящие до судорог) – это уже обуславливается потерями в крови кальция.

Также поражению подвергаются кости, что сопровождается болевыми ощущениями, нарушениями в движениях и в походке. Развитие данного типа симптоматики обуславливается постепенным нарастанием почечной недостаточности, баланса в показателях кальция и пониженной функцией клубочковой фильтрации в почках. Более того, такие изменения нередко сопровождаются изменениями в скелете, причем уже на уровне такого заболевания как остеопороз, и происходит это по причине деминерализации (то есть снижения содержания минеральных составляющих в костной ткани). Отмеченная ранее болезненность в движениях возникает на фоне происходящего в синовиальной жидкости накопления уратов, что, в свою очередь, приводит к отложению солей, в результате которого эта болезненность в комплексе с воспалительной реакцией и возникает (определяется это в качестве вторичной подагры).

Многие больные сталкиваются с появлением в груди боли, они же могут появиться в результате фиброзного уремического плеврита. В данном случае при прослушивании в легких могут отмечаться хрипы, хотя чаще это свидетельствует о патологии легочно-сердечной недостаточности. На фоне подобных процессов в легких не исключается возможность появления вторичной пневмонии.

Развивающаяся при ХПН анорексия может достичь появления у больных отвращения к любым продуктам, сочетаясь также с тошнотой и рвотой, появлением неприятного привкуса во рту и сухости. После еды может ощущаться пол нота и тяжесть в области «под ложечкой» - наряду с жаждой, эти симптомы также характерны для ХПН. Кроме того у больных появляется одышка, часто повышенное артериальное давление, нередки боли в области сердца. Свертываемость крови понижается, что становится причиной возникновения не только носовых кровотечений, но и кровотечений желудочно-кишечных, с возможными кожными кровоизлияниями. Также развивается анемия на фоне общих процессов, воздействующих на состав крови, и в частности – приводящих к актуальному для этого симптома снижению уровня эритроцитов в ней.

Поздние стадии хронической почечной недостаточности сопровождаются приступами сердечной астмы. В легких формируется отек, сознание нарушается. В результате ряда перечисленных процессов не исключается возможность наступления комы. Важным моментом является также подверженность больных инфекционному воздействию, потому они легко заболевают как обыкновенными простудами, так и заболеваниями более серьезными, на фоне воздействия которых лишь усугубляется общее состояние и почечная недостаточность, в частности.

В претерминальном периоде заболевания у больных отмечается полиурия, в то время как в терминальном – преимущественно олигурия (при этом некоторые больные сталкиваются с анурией). Функции почек, как можно понять, с прогрессированием заболевания снижаются, и происходит это вплоть до полного их исчезновения.

Хроническая почечная недостаточность: прогноз

Прогноз для данного варианта течения патологического процесса определяется в большей мере на основании течения заболевания, давшего основной толчок для его развития, а также на основании осложнений, которые возникли в течении процесса в комплексном виде. Между тем, важная роль для прогноза отводится и актуальной для больного фазе (периоду) ХПН с характеризующими ее темпами развития.

Выделим в отдельности, что течение ХПН является не только процессом необратимым, но и неуклонно прогрессирующим, а потому о существенном продлении жизни больного можно говорить лишь в том случае если ему обеспечивается хронический гемодиализ или произведена пересадка почки (на данных вариантах лечения мы остановимся ниже).

Не исключаются, конечно, случаи, при которых ХПН развивается медленным образом с соответствующей клиникой уремии, однако это, скорее, исключения – в подавляющем большинстве случаев (в особенности при высокой артериальной гипертензии, то есть высоком давлении) клиника этого заболевания характеризуется отмеченным ранее быстрым своим прогрессированием.

диагностициране

В качестве основного маркера, учитываемого при диагностике острой почечной недостаточности , выделяют повышение в крови уровня азотистых соединений и калия, происходящее при одновременно существенном снижении выделяемой мочи (вплоть до полного прекращения этого процесса). Оценка концентрационной способности почек и объемов выделяемой в течение суток мочи производится на основании результатов, полученных за счет пробы Зимницкого.

Важная роль отводится и биохимическому анализу крови на электролиты, креатинин и мочевину, ведь именно на основании показателей по этим составляющим можно делать конкретные выводы относительно тяжести течения ОПН, а также о том, насколько эффективны применяемые в лечении методики.

Основная задача диагностики почечной недостаточности в острой форме сводится к определению собственно самой этой формы (то есть ее конкретизации), для чего делается УЗИ области мочевого пузыря и почек. На основании результатов этой меры исследования определяется актуальность/отсутствие обструкции мочеточников.

При необходимости в оценке состояния почечного кровотока проводится процедура УЗДГ, направленная на соответствующее исследование сосудов почек. Биопсия почки может быть проведена в случае подозрения на наличие острого гломерулонефрита, канальцевого некроза либо системного заболевания.

Что касается диагностики хронической почечной недостаточности, то в ней используется, опять же, анализ мочи и крови, а также проба Реберга. В качестве основания для подтверждения ХПН используются данные, указывающие на пониженный уровень фильтрации, а также повышение уровня по показателям мочевины и креатинина. Проведение в этом случае пробы Зимницкого определяет изогипостенурию. В УЗИ области почек в данной ситуации определяется истончение паренхимы почек при одновременном их уменьшении в размерах.

лечение

  • Лечение острой почечной недостаточности

Начальная фаза

Прежде всего, цели терапии сводятся к устранению тех причин, которые повлекли за собой нарушения в работе почек, то есть – к лечению основного заболевания, спровоцировавшего ОПН. При возникновении шока необходимо срочным образом обеспечить восполнение объемов крови с одновременной нормализацией артериального давления. Отравление нефротоксинами подразумевает под собой необходимость в промывании желудка и кишечника больному.

Современные методы очистки организма от токсинов располагают различными вариантами, и в частности - методом экстракорпоральной гемокоррекции. Также с такой целью применяется плазмаферез и гемосорбция. В случае актуальности обструкции производится восстановление нормального состояния пассажа мочи, что обеспечивается за счет удаления из мочеточников и почек камней, устранения оперативным методом опухолей и стриктур в мочеточниках.

Фаза олигурии

В качестве метода, обеспечивающего стимуляцию диуреза, назначаются осмотические диуретики, фуросемид. Вазоконстрикция (то есть сужение артерий и кровеносных сосудов) на фоне рассматриваемого состояния производится посредством введения допамина, в определении соответствующего объема которого учитываются не только потери мочеиспускания, опорожнения кишечника и рвоты, но и потери при дыхании и потоотделении. Дополнительно больному обеспечивается безбелковая диета с ограничением поступления с пищей калия. Для ран проводится дренирование, устраняются участки с некрозом. Подбор антибиотиков подразумевает учет общей тяжести почечного поражения.

Гемодиализ: показания

Применение гемодиализа актуально в случае повышения показателей по мочевине до 24 моль/л, а также калия до 7 и более моль/л. В качестве показания к гемодиализу используется симптоматика уремии, а также гипергидратации и ацидоза. Сегодня во избежание осложнений, которые возникают на фоне актуальных нарушений в процессах метаболизма, специалистами гемодиализ все чаще назначается на ранних этапах, а также с целью профилактики.

Сам по себе этот метод заключается во внепочечном очищении крови, за счет проведения которого обеспечивается вывод токсических веществ из организма при нормализации нарушений в электролитном и водном балансе. Для этого производится фильтрация плазмы с использованием для этой цели полупроницаемой мембраны, которой оснащен аппарат «искусственной почки».

  • Лечение хронической почечной недостаточности

При своевременном лечении ХПН, ориентированном на результат в виде стойкой ремиссии, нередко имеется возможность существенного замедления в развитии актуальных для этого состояния процессов с отсрочкой появления симптоматики в свойственной выраженной форме.

Терапия ранней стадии ориентирована в большей мере на те мероприятия, за счет которых может быть предотвращено/замедлено прогрессирование основного заболевания. Безусловно, основное заболевание требует лечения и при нарушениях в почечных процессах, однако именно ранняя стадия определяет большую роль для терапии, направленной в его адрес.

В качестве активных мер в лечении хронической почечной недостаточности, применяется гемодиализ (хронический) и диализ перитонеальный (хронический).

Хронический гемодиализ ориентирован именно на пациентов с рассматриваемой формой почечной недостаточности, общую его специфику мы отметили несколько выше. Госпитализация для проведения не требуется, однако посещения отделения диализа в условиях больницы или амбулаторных центров в этом случае не избежать. Так называемое диализное время определено в рамки стандарта (около 12-15 часов/нед., то есть на 2-3 посещения в неделю). После завершения процедуры можно отправляться домой, на качестве жизни данная процедура практически не отражается.

Что касается перитонеального хронического диализа, то он заключается во введении диализирующего раствора в брюшную полость посредством применения хронического перитонеального катетера. Для этой процедуры не нужны какие-либо специальные установки, более того, пациент может проводить ее самостоятельно в любых условиях. Контроль над общим состоянием производится каждый месяц при непосредственном посещении диализного центра. Использование диализа актуально в качестве лечения на тот период, во время которого ожидается процедура трансплантации почки.

Трансплантац ия почки заключается в процедуре замены пораженной почки почкой здоровой от донора. Что примечательно, одна здоровая почка может справляться со всеми теми функциями, которые не могли быть обеспечены двумя больными почками. Вопрос принятия/отторжения решается проведением ряда лабораторных исследований.

Донором может стать как любой член семьи или окружения, так и недавно умерший человек. В любом случае шанс отвержения организмом почки остается даже при соответствии необходимым показателям в отмеченном ранее исследовании. Вероятность принятия органа для трансплантации определяется из различных факторов (раса, возраст, состояние здоровья донора).

Порядка в 80% случаев почка от умершего донора приживается в течение года с момента операции, хотя если речь идет о родственниках, то шансы на благополучный исход операции значительно возрастают.

Дополнительно после трансплантации почки назначаются иммуносупрессанты, принимать которые пациенту необходимо постоянно, на протяжении всей его последующей жизни, хотя и они в некоторых случаях не могут повлиять на отторжение органа. Помимо этого имеется ряд побочных эффектов от их приема, одним из которых становится ослабление иммунной системы, на основании чего пациент становится в особенности подверженным инфекционному воздействию.

При появлении симптоматики, указывающей на возможную актуальность почечной недостаточности в той или иной форме ее течения, необходима консультация уролога, нефролога и лечащего терапевта.

Сподели тази статия:

Если Вы считаете, что у вас Почечная недостаточность и характерные для этого заболевания симптомы, то вам могут помочь врачи: нефролог , уролог , терапевт .

Също така предлагаме да използвате нашата онлайн услуга за диагностика на заболявания , която избира възможни заболявания въз основа на въведените симптоми.


Болести с подобни симптоми:
Сальмонеллез (совпадающих симптомов: 7 из 17)

Салмонелозата е остра инфекциозна болест, провокирана от излагане на бактерията Salmonella, която всъщност определя нейното име. Салмонелозата, чиито симптоми липсват при носители на тази инфекция, въпреки активното й възпроизводство, се предава главно чрез храна, заразена със салмонела, както и чрез замърсена вода. Основните прояви на болестта в активна форма са прояви на интоксикация и дехидратация.

...
Пиелонефрит (совпадающих симптомов: 7 из 17)

Пиелонефритът е възпалително заболяване, при което бъбреците са засегнати, това се случва, когато редица неблагоприятни фактори се комбинират с експозицията на определени микроорганизми. Пиелонефритът, чиито симптоми често отсъстват, е опасен именно поради тази причина, тъй като не се нарушава общото здравословно състояние и следователно не се предприемат мерки за лечение. Болестта може да бъде едностранна или двустранна, както и първична или вторична, т.е. тя се развива или с предишни здрави бъбреци, или със съществуващите патологии.

...
Нефрит (совпадающих симптомов: 7 из 17)

Нефритът в медицината се нарича цяла група от различни възпалителни заболявания на бъбреците. Всички те имат различна етиология, както и механизъм на развитие, симптоматични и патологични особености. В тази група клиничните специалисти включват местни или общи процеси, при които бъбречната тъкан расте, частично или напълно унищожена.

...
Нефротический синдром (совпадающих симптомов: 7 из 17)

Нефротичният синдром е нарушение на функционирането на бъбреците, характеризиращо се със силна загуба на протеини, която се елиминира от тялото заедно с урината, намаление на албумина в кръвта и нарушен метаболизъм на протеини и мазнини. Придружен от оток на заболяването с локализация в тялото и повишена способност на кръвта да се коагулира. Диагнозата се основава на данни за промените в тестовете за кръв и урина. Лечението е сложно и се състои от диета и лекарствена терапия.

...
Ротавирус (совпадающих симптомов: 6 из 17)

Ротавирусната инфекция е инфекциозна болест, предизвикана от ротавирус. Ротавирусите, чиито симптоми се проявяват в умерени симптоми на ентерит или гастроентерит, често се комбинират с респираторни и чревни синдроми по време на първоначалното проявление на заболяването. Хората на всяка възраст са податливи на ротавирусна инфекция, междувременно най-често се наблюдава честота сред децата от шест месеца до две години.

...
Прочетете още:
Йозеф Адисън

С упражняване и умереност, повечето хора могат да направят без медицина.

нефрологът приема
Адрес : Москва, бул. Зубовски, 35, бл.1
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Адрес : Москва, бл. Александър Солженицин, 5, стр. 1
Телефон : +7 (499) 116-82-18
Адрес : Москва, бл. Приоритев, 36
Телефон : +7 (499) 969-23-38
Адрес : Москва, Ленински проспект, г. 90
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Адрес : Москва, бл. Clara Zetkin, 33, Bldg. 28
Телефон : +7 (499) 969-23-38
Адрес : Москва, Volgogradsky pr-t, стр. 42, стр. 12
Телефон : +7 (499) 969-23-38
Адрес : Москва, бл. Сергий от Радонеж, d. 5/2, стр. 1
Телефон : +7 (499) 969-23-58
урологът приема
Адрес : Москва, бл. Новомарински, 32
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Адрес : Москва, бл. Kibalchicha, 2, Bldg. 1
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Адрес : Москва, бл. Трехгорни Вал, 12, бл. 2
Телефон : +7 (499) 116-82-19
Адрес : Москва, бл. Полинаная 32
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Адрес : Москва, бл. Нижняя Радишевская, d. 14/2
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Адрес : Москва, бл. Александър Солженицин, 5, стр. 1
Телефон : +7 (499) 116-82-18
Адрес : Москва, бул. Зубовски, 35, бл.1
Телефон : +7 (499) 519-32-81
Нашата група VKontakte
Каним лекари
Каним практикуващите да съветват посетителите на сайта medican.info - научете повече .